Любопитни факти, исторически, свързани с град Кюстендил След Освобождението от турско робство град Кюстендил се превръща в един от значимите...
Любопитни факти, исторически, свързани с град Кюстендил
След Освобождението от турско робство град Кюстендил се превръща в един от значимите градски центрове в района на Югозападна България.
Исторически факти говорят, че през далечната 1909 г. е свързан с железопътна линия със столицата София, а също така в началото на 20-ти век е бил провинциален промишлен и търговски център, в които са добре развити леката и хранително – вкусовата промишленост. Градът е център на лека и преработваща промишленост.
Сред основни дейности биват: дърводобив, трикотаж, конфекция, детски играчки производство на обувки, битово и кухненско обзавеждане и дограма.
Също така районът има дългогодишни традиции, свързани с овощарството и търговията със сушени и пресни плодове.
Хотелиерството и туризмът са добре развити през последните години. Интересна е историята на града и по време на Средновековието. Когато през 1018 г. страната попада под византийско робство, Велбъжд (днес площада на града носи името Велбъжд), както тогава се нарича града, влиза в пределите на Византийската империя. В дадената от император Василий 2-ри Българоубиец грамота, е споменат и епископът на Велбъжд. В негово подчинение освен този град са подчинени и други укрепени градове. През 1204 г., когато на българския престол управлява цар Калоян, градът е върнат в пределите на българската държава. През този период той продължава да бъде важен стопански, търговски и епископски център. За известен период от време, когато голям брой родопски крепости и цяла Македония са завладени от никейския император Теодор 2-ри Ласкарис, Велбъжд става пограничен град на българската държава. След смъртта на цар Иван Асен 2-ри и настъпилия впоследствие временен упадък в страната за известно време градът е присъединен към Византийската империя от император Йоан 3-ти Дука Ватаций. По време на втората българска държава Кюстендил – Велбъжд – се радва на голям подем в икономическо отношение. В неговите околности и по склоновете на Осогово се експлоатират различни рудни находища. Те са главно за добиване на желязо и цветни метали. Значението на града като важен център се подчертава и от римския папа Инокентий 3-ти, който изпраща палиум на епископите Анастасий Велбъждски и Сава Преславски чрез своя легат и представител на апостолическата църква в страната. Днес в града се провеждат няколко редовни събития, между които се открояват официалния празник на града – 29 януари – и 21 март, когато е празникът Кюстендилска пролет.
В три поредни дни от месец юни се провежда Празник на черешата. Първото овощарско изложение в страната се провежда именно в Кюстендил в края на 19-ти век – през 1896 г. На 15 август пък е празник Панагия. Тогава се организира иконографска изложба, която е съпроводена с изложение на обредни хлябове. Родом от града са голям брой известни личности, които творят и работят в различни сфери и с това допринасят неимоверно много за популяризирането му. Сред тях личат имената на Александър Икономов и Александър Давидов, които са съответно български революционери от ВМРО и военен деец. Владимир Заимов и Владимир Григоров също са родени в града. Те пък са художник и генерал от българската армия. Родом от там са борецът Георги Илиев, лекарят, преводач и кмет на Кюстендил Георги Ефремов, както и много други известни личности.
Днес Кюстендил е млад, спокоен град, град, в който чудесно се съчетава спокойствието и динамиката на модерното ежедневие!
.jpg)
No comments